кръгла камина

[Carpe diem]

• Tweet

а какво всъщност е кичът...

Като за начало, защо не прочетеш "Кичът" и "Тоталният кич" на професор Иван Славов, ... за да започне разговорът от някакво ниво над популярното... все пак. Защото това, което си написал, говори не само за вулгаризиране и грешки по темата. То е индиция за фундаментални пропуски в обучението по естетика, липса на представи и понятийна система. А няма как да си коригираме терминологията и дефиницийте, когато понятийната система ни "издиша".

... Микеланджело например, Брунелески, Паладио и т.н. е кич може би... Ренесансът кич ли е ...

Не, Микеланджело, Брунелески, Паладио ... и т.н. не са кич.
Но този интериор няма нищо общо с Микеланджело, Брунелески, Паладио и т.н.

Начинът, по който си задал тези въпроси, също е проява на лош вкус, защото поставени в съответния контекст, провокират силни съмнения, че си виждал в оригинал творенията на имената, с които се аргументираш и смяташ, че имитираш.

[Константин Ачков]

• Tweet

Боже -с Микеланджело ли се сравняваш-нямаааам думи!!!! На това му се вика агресивна простащина!!

[Петьо Денев]

• Tweet

OFF
Ренесанс

[Color Logic]

• Tweet

Боже -с Микеланджело ли се сравняваш-нямаааам думи!!!! На това му се вика агресивна простащина!!

О, не - не бих могъл да се сравня с него )
просто ти зададох въпроси.. на които "карпе дием" отговори отчасти - 
да, интериорът няма нищо общо с цитираните, но и целта не е била да се имитират..
така че все още остава въпроса защо всъщност този интериор е кич..кое не му е на мястото..

[Константин Ачков]

• Tweet

Много е дълго за обяснение -а и няма да ме разбереш! Този интериор не е кич - той е ПОТРЕСВАЩ КИЧ! Той е проява на изключително лош вкус, несъобразяване въобще с архитектурата, вулгарна показност и лошо съчетание на разнородни елементи и цветови комбинации!!!

[Color Logic]

• Tweet

Много е дълго за обяснение -а и няма да ме разбереш! Този интериор не е кич - той е ПОТРЕСВАЩ КИЧ! Той е проява на изключително лош вкус, несъобразяване въобще с архитектурата, вулгарна показност и лошо съчетание на разнородни елементи и цветови комбинации!!!

ето виж значи можело добре започна , а сега конкретизирай - като например : .....

[Константин Ачков]

• Tweet

ХАХА -Говориш ми като учител на третокласник-смешно в ситуацията! Като кое например? Кажи ми какво повече да конкретизирам?

[Color Logic]

• Tweet

ХАХА -Говориш ми като учител на третокласник-смешно в ситуацията! Като кое например? Кажи ми какво повече да конкретизирам?

май ще си останеш  в трети клас...  вземи погледни малко по далече от носа си )  успех!!

[Carpe diem]

• Tweet

Стиловете се учат много трудно и за жалост много лесно се забравят, което често ме принуждава да си препрочитам дадени материали, но този не може да се сбърка, стилът е "Еклектика", характерното за него е комбинацията на различни класически стилове, често примесени с по-съвременни ...

Не, не е еклектика. И друг път съм казвала, че в България еклектиката е точно толкова неразбрана, колкото и минимализмът.

Критиката за гадния неопределен цвят на дограмата трябва да бъде отправена към архитектите, не към нас, и на мен не ми харесва.

Когато нещо в интериора е непреодолима даденост, задачата на дизайнера е да се съобрази с него, така че, ако е дефект, да го превърне в ефект, а не обратното. Не се прави дизайн „по подразбиране”, а дизайн, ситуиран в конкретна обстановка, в което всичко трябва да бъде интегрирано, „интернирано” в нормите на ситуацията, а не да стои като изгонено, натрапено, като цирей, като недоразумение... Така, както думата не е букви в насипно състояние, изречението не е изсипани думи, музиката не е събироток от ноти и арматурни знаци, така и дизайнът не е сбирщина от някакви елементи без оглед на тяхното хармонично естетическо съчетание във визията на цялостния продукт...

Например: ако в този интериор сложиш китайска порцеланова ваза на 2000 години, тя ще бъде кич, но не защото сама по себе си е кич. Не. Тя пак ще си е прекрасно произведение на изкуството, но използването й по този начин, в тази среда, би било кичозно. В повечето западноевропейски дворци има чайна или японска стая, китайски павилион в парка или японска градина, но КАК е направено това. Никъде няма да видиш китайска ваза, поставена до тапет стил рококо или с розовобузести ангелчета по тавана. Стаята ще е от тапети, изработени от китайска естествена коприна по древна технология, нарисувани с китайска символика по конфуцианските правила - цъфнали вишни, магнолии, боровете ще са задължително криви, птиците ще са жерави или диви патици и т.н. В момента, в който пристъпиш прага, се пренасяш все едно в стаята или в градината на китайския или респективно японския император. Няма безвкусно съчетание на каквото както дойде...  

... защо всъщност този интериор е кич... кое не му е на мястото...

Не е ли по-кратко да се отговори на обратния въпрос – кое му е на мястото?

Боже в колко тъжна държава живеем! На това чудо не може да се даде коментар-то надхвърля всичко!

;)е, това че твоята действителност е тъжна не означава че всички живеем в нея ..кво ти е виновна държавата..  

Тъгата не лъха от (хипотетично) личната конкретна действителност на един конкретен човек ... Тъжно е, че хора, имащи претенции за дизайнери и художници, твърдят, че това тук е „дизайн” и то „класика” и създават не тъжното, а трагичното чувство, че този народ е обречен на чалгата во век и веков. Тъжно би било, ако не ни е тъжно за парафразирания вариант на опасения като тези на Егзюпери във финала от „Земя на хората”*, (заменяйки думата „нищета” с аналогичните й духовни измерения – кичът; чалгата..., както и парафразирайки „частицата от един убит Моцарт”, живеещ  във всеки един от нас, с убийството на художника и дизайнера, който всеки човек е приз[о]ван да бъде по рождение, но  ... (:


_____________________________________________________________________________
* Из „Земя на хората”  (in fine), Антоан дьо Сент Егзюпери

„... тия хора почти не се измъчват от своята участ. И съвсем не е милосърдието, което пък измъчва мене. Не е въпрос да се разнежва човек от една вечно отворена рана. Ония, които я носят, не я чувстват. Тук сякаш не отделната личност е ранена, а целият човешки род е ощетен. Аз почти не вярвам в милосърдието. ОНОВА, КОЕТО МЕ ГНЕТИ, Е ГЛЕДИЩЕТО НА ГРАДИНАРЯ. Онова, което ме гнети, съвсем не е тая нищета, в която в края на краищата човек се нагласява така добре, както и в мързела. Цели поколения на източните народи живеят в мръсотия и това им е приятно. Онова, което ме гнети, не са нито тези хлътнали гърди, нито тия буци по тялото, нито тая грозота. То е във всеки от тия хора частицата от един убит Моцарт.

Единствен духът, когато дъхне върху глината, може да сътвори човека.”

[Color Logic]

• Tweet

[Например: ако в този интериор сложиш китайска порцеланова ваза на 2000 години, тя ще бъде кич, но не защото сама по себе си е кич. Не. Тя пак ще си е прекрасно произведение на изкуството, но използването й по този начин, в тази среда, би било кичозно. В повечето западноевропейски дворци има чайна или японска стая, китайски павилион в парка или японска градина, но КАК е направено това. Никъде няма да видиш китайска ваза, поставена до тапет стил рококо или с розовобузести ангелчета по тавана. Стаята ще е от тапети, изработени от китайска естествена коприна по древна технология, нарисувани с китайска символика по конфуцианските правила - цъфнали вишни, магнолии, боровете ще са задължително криви, птиците ще са жерави или диви патици и т.н. В момента, в който пристъпиш прага, се пренасяш все едно в стаята или в градината на китайския или респективно японския император. Няма безвкусно съчетание на каквото както дойде...  
[/quote]

ето точно за това няма китайска ваза в този интериор.. ако клиентът искаше една красива японска стая - да, щеше да я получи  и в нея нямаше да има бароков стенопис .. целта в случая бе да се постигне това излъчване и то се е получило.. аз разбирам че вкусовете са различни.. аз също не харесвам много неща ..както от съвременни автори така и от класици..но не ги отричам ))
моето харесване или не харесване не ми пречи на преценката да  видя кога едно нещо е направено или не..независимо дали моят вкус го приема....

[Константин Ачков]

• Tweet

Престани -достатъчно се изложи! И недей да говориш за твоя вкус! Ти доказа безапелационно, че нямаш такъв!

[Иван Арнаудов]

• Tweet

Ето как ще се оправят нещата ... :
Направете от това помещение терен за пейнтбол, просто вкарайте вътре играчите.
Печалбата ще е двойна!

[Carpe diem]

• Tweet

... ако клиентът искаше една красива японска стая - да, щеше да я получи  и в нея нямаше да има бароков стенопис

Не, нямаше да я получи! От това, което си написал, съм сто процента убедена, че нямаше да получи японска стая, а стая, в която са изсипани японски елементи и/или напазарувани от Япония вещи. С една дума постигането на японския интериор ще е толкова, колкото е постигнат и т.нар. „класически”.

...независимо дали моят вкус го приема....

Питах се дали се правиш, че не разбираш или кичът не е само липса на вкус и мярка, а нещо като щастието – състояние на духа. Може би дори не става дума за различен поглед към света, а за гледане на различни светове.

моето харесване или не харесване не ми пречи на преценката да  видя кога едно нещо е направено или не..независимо дали моят вкус го приема....

Е защо не каза в началото, че обсъждаме занаятчийските умения, а не дизайна. Нямаше да си хабим клавиатурите и времето ...

... ако клиентът искаше ... целта в случая бе да се постигне това излъчване и то се е получило....

Във всички епохи от КУЛТурната история на човечеството, се е създавал кич, но няма епоха, в която клиентите (разбирай вкл. публиката и/или тълпата) да са определяли кое е изкуство и кое не е. Това винаги е било приоритет на самите творци.* Аналогично е и положението с дизайна. Добрият или успешният дизайн се определя като такъв не от вкуса на клиентите. Дизайнерът трябва да възпитава вкуса на клиента, а не обратното.


_________________________________________________
* Относно всякакви аргументи от вида „Клиентът така си го искаше”, изказани и тук, и другаде, представям откъси от едно есе** на Оскар Уайлд:

Красотата на едно произведение на изкуството се дължи на това, че неговият автор е такъв, какъвто е и няма нищо общо с факта, че другите хора искат това, което искат.

В момента, в който творецът започне да обръща внимание на това, което искат хората, и се опитва да го достави, той престава да бъде творец и се превръща в скучноват макар и забавен занаятчия, почтен или непочетен търговец. Но вече няма право да нарича себе си творец.

..................

Нездравословно произведение на изкуството е онова, ............................., чийто предмет е специално подбран, не защото е доставил удоволствие на твореца, а защото той мисли, че публиката ще му плати за него.

........... онова чудовищно, безумно невежо нещо, наречено обществено мнение, което колкото и благородни цели да преследва в опитите си да контролира действия, винаги се превръща в порочно и зло, опитавайки се да контролира мисълта или изкуството.

.......... изкуствата, които най-добре са се спасили от английското обществено мнение, са тези, към които хората са проявявали най-малко интерес.............. това развитие се дължи изцяло на няколко творци, отказващи се да приемат обществената липса на вкус за техен стандарт и отказващи се да приемат, че изкуството не е нищо повече от въпрос на търсене и предлагане.

........................

Произведението на изкуството трябва да доминира над своя зрител, а не обратното. Зрителят трябва да е възприемчив. Той трябва да е цигулката, на която свири майсторът. Колкото по-пълно успее зрителят да подтисне своите собствени глупави възгледи, безумни предрасъдъци и идеи за това какво трябва да бъде изкуството или какво не трябва да бъде, толкова по-вероятно е той да оцени и разбере въпросното произведение.

.......................

Човек ... Не трябва да ходи на театър, за да намира израз на вулгарния си темперамент. Трябва да ходи на театър, за да изгражда своя артистичен темперамент. Той не е арбитър на произведението. Той е човек, който е ДОПУСНАТ до това произведение, за да размишлява над него и в размишленията си да забрави своя егоизъм – егоизма на своето невежество или егоизма на своята информираност.

______________________________________________________

** Съзнателно не споменавам заглавието на есето. Ако някой се сети, дали не е по-добре да замълчи – може да обърка още повече нещата, които и без това са достатъчно объркани. Освен това не се подвеждайте под употребата на лексемата изкуство, защото в същото есе Уайлд развива на няколко страници аналогични мисли и за производството на мебели и то по начин, че ако имаше поръчка от „Дибла” да разработи темата с оглед на нашата съвременност в нашия регион от света, едва ли щеше да е по-точно казано.

[Carpe diem]

• Tweet

Ето как ще се оправят нещата ... :
Направете от това помещение терен за пейнтбол, просто вкарайте вътре играчите.
Печалбата ще е двойна!

E, браво! Както винаги със свежо чувство за хумор. Благодаря!

[Десислава Средкова]

• Tweet

OFF:

Aни, искам да ти изкажа най-искренното си уважение, за пореден път!!!!

[AChristoff]

• Tweet

Ако има цвят, с който може да се характеризира, той би бил "тъмносиният" и понеже съм сигурен, че човек като нея знае, защо в моите очи е такъв цвета, няма да навлизам в подробности и ще кажа само, че за да се видят някои неща трябва да се погледне нагоре.

[Волен Валентинов]

• Tweet

брадърс анд систърс...

Кен ай гет'а "алилуя"?!?

офф:
мед ми е!!!

[Color Logic]

• Tweet

... ако клиентът искаше една красива японска стая - да, щеше да я получи  и в нея нямаше да има бароков стенопис

Не, нямаше да я получи! От това, което си написал, съм сто процента убедена, че нямаше да получи японска стая, а стая, в която са изсипани японски елементи и/или напазарувани от Япония вещи. С една дума постигането на японския интериор ще е толкова, колкото е постигнат и т.нар. „класически”.

В момента, в който творецът започне да обръща внимание на това, което искат хората, и се опитва да го достави, той престава да бъде творец и се превръща в скучноват макар и забавен занаятчия, почтен или непочетен търговец. Но вече няма право да нарича себе си творец.

да приемем че просто не умея да пиша добре , затова така ти се струва ...

само ще вметна че нито един детайл и  елемент от този интериор не е напазаруван готов отнякъде а първо е измислен скициран одобрен, разчертан  , оразмерен  а после произведен и монтиран..   (е с изключение на мебелите ..те си бяхя една даденост с  която клиентът не се съгласи да се раздели)
относно творчеството , ясно е че това не е проект заради самия проект с който да се представяш на биеналета и изложения.. и да ..донякъде дизайнера , архитекта , художника  е занаятчия.. колкото и да не ви се иска..но овладяването на занаята е първата крачка  по пътя на твореца....
все пак ако го няма клиента сега нямаше да се радваме на всички шедьоври и образци на световното изкуство... все пак са поръчани от някого, нали

[Константин Ачков]

• Tweet

Както и да е! Това беше само добър повод Carpe Diem да се развихри толкова добре -както само тя може! Благодаря! На мен ми е пределно ясно , че чалгата е победила в България! Обаче поне може да и се озъбиме!!:))

[BateStefcho]

• Tweet

   
  ''Затова, че Феб понякога не обгръща и не обхваща със сияйните си ръце нашето влажно и студено кълбо, обикновеният човек е решил да нарича ''нощ'' слънцето, което той не разбира''